Жителите на германския град Гундерминген в провинция Бавария станаха свидетели на впечатляващо взривяване на част от атонмна електроцентрала.
Централата в града не работи вече 4 години, а този уикенд бяха съборени двете му охладителни кули.
За целта са използвани 600 килограма експлозиви, поставени в 1800 дупки. Отломките от взривените кули ще се използват като строителен материал.
Според експерти двете охладителни кули никога не са били в контакт с радиоактивност по време на експлоатационния си период.
Близо 30 000 души се събраха да наблюдават зрелищната гледка. Проведе се и протест срещу отказа на Германия от ядрената енергия.
Германия постепенно спираше ядрената си енергия от 2011 г. след ядрената катастрофа във Фукушима в Япония, като последните ѝ три атомни електроцентрали бяха затворени през 2023 г.
След аварията във Фукушима, през септември 2011 г. проучване на GlobeScan показа, че 52% от германците смятат, че ядрената енергия е опасна и централите трябва да бъдат затворени възможно най-скоро (в сравнение с 26% през 2005 г.) - т.е. те подкрепят правителствената политика за постепенно премахване.
38% подкрепяха продължаващото използване на съществуващите централи, но без изграждане на нови (47% през 2005 г.), а 7% подкрепяха използването с изграждане на повече (22% през 2005 г.).
Следователно 90% се противопоставят на изграждането на нови атомни електроцентрали (73% през 2005 г.).
Зелената енергия
След като Германия започна да ограничава ядрената енергетика, бяха приети политики за насърчаване на възобновяемите източници, по-специално слънчевата и вятърната енергия.
Тези политики бяха насочени предимно към намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Поради преференциалните тарифи по Закона за възобновяемите енергийни източници, приет през 2000 г., вятърната енергия се превърна в най-важния възобновяем източник за производство на електроенергия в Германия.
Електричеството от възобновяеми източници, подадено в мрежата, се заплаща от мрежовите оператори по фиксирани преференциални тарифи, като разходите се прехвърлят върху потребителите на електроенергия, така че няма субсидии от самото правителство.
Тарифите са различни за специфични технологии и подлежат на намаление с около 5% всяка година като стимул за намаляване на цените в новите централи.
Цената е гарантирана за 20 години след завършването на централата, така че операторите да имат доверие в своите критерии за планиране.
През февруари 2025 година Берлин се съгласи да похарчи 16 милиарда евро за изграждането на четири големи централи за природен газ, за да отговори на търсенето на електроенергия в рамките на основна реформа на енергийната мрежа на страната.
В изявление тогава официални лица заявиха, че новата стратегия е „в допълнение към последователното разширяване на възобновяемите енергийни източници“ и е ключова за осигуряване на стабилни доставки на енергия „дори във времена, когато има малко слънце и вятър“.
Управляващата коалиция стигна до решението след разговори между канцлера Олаф Шолц от Социалдемократическата партия и министъра на икономиката, политика от Зелената партия Роберт Хабек.
Споразумението предвижда пазарен механизъм за увеличаване на капацитета за разширяване на производството на електроенергия до 2028 г.
Германия затвори последните си три ядрени реактора миналия април, въпреки предупрежденията, че това ще доведе до изгаряне на повече изкопаеми горива. Миналата година доклад на берлинската агенция за климата заяви, че страната вероятно няма да постигне целта си за намаляване на емисиите на парникови газове с 65% до 2030 г.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
