Ново изображение улавя зловещ сигнал на прилеп в Космоса (ВИДЕО)

Астрономи от Европейската южна обсерватория (ESO) публикуваха изображение на гигантски облак от газ и прах, оформен като прилеп с разперени крила, реещ се в Космоса. Това уникално изображение е заснето с помощта на Много големия телескоп (VLT) в обсерваторията Паранал в пустинята Атакама.

Някой в Космоса „намигва“ на Земята на всеки 1,5 часа

Какво може да бъде?

Необичайната мъглявина се намира на приблизително 10 000 светлинни години от Земята, между южните съзвездия Циркул и Норма. Тя покрива площ от небето, равна на четири пълни луни, и изглежда сякаш „ловува“ яркото сияние на звезда точно над нея.

Този регион е звездна фабрика, където се раждат нови звезди. Младите звезди излъчват енергия, карайки околните водородни атоми да светят в наситено червено. Тъмните нишки, които образуват „скелета“ на космическия прилеп, са съставени от по-плътни, по-хладни облаци прах и газ, блокиращи видимата светлина зад тях.

Най-ярките части на тази мъглявина са известни като RCW 94 (дясната „лапа“ на прилепа) и RCW 95 (нейното „тяло“). Останалите части все още нямат официални обозначения.

Снимката е заснета с помощта на широкоъгълния зрителен ъгъл на телескопа VST, който принадлежи на Италианския национален институт по астрофизика. Той е оборудван с най-съвременната 268-мегапикселова камера OmegaCAM, която създава детайлни изображения на обширни участъци от небето.

Европейската южна обсерватория дава възможност на учените от цял ​​свят да откриват тайните на Вселената в полза на всички. Тя помага за изграждане и управление на обсерватории от световна класа на място - които астрономите използват, за да се справят с вълнуващи въпроси и да разпространяват интереса към астрономията - и насърчаваме международното сътрудничество в областта на астрономията.

Открити за първи път: Гигантски звезди с черни дупки в тях

Това е обяснение на проблем, с който астрономите отдавна се сблъскват

Създадена като междуправителствена организация през 1962 г., днес ESO се подкрепя от 16 държави членки (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Франция, Финландия, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство), заедно с приемащата държава Чили и с Австралия като стратегически партньор.

Централата на ESO и нейният посетителски център и планетариум, ESO Supernova, се намират близо до Мюнхен в Германия, докато чилийската пустиня Атакама, прекрасно място с уникални условия за наблюдение на небето, е домакин на телескопите на обсерваторията. ESO управлява три наблюдателни площадки: Ла Сия, Паранал и Чахнантор. В Паранал, ESO управлява Много големия телескоп и неговия Много голям телескоп-интерферометър, както и обзорни телескопи като VISTA. Също в Паранал, ESO ще бъде домакин и ще управлява южната антенна решетка на обсерваторията Черенков-Телескоп-Арей, най-голямата и най-чувствителна гама-лъчева обсерватория в света.

Заедно с международни партньори, ESO управлява ALMA на Чахнантор, съоръжение, което наблюдава небето в милиметровия и субмилиметровия диапазон. В Серо Армазонес, близо до Паранал, е изградено „най-голямото око в света към небето“ - Изключително големия телескоп на ESO.

От Сантяго, Чили, обсерваторията подкрепя операции в страната и взаимодейства с чилийски партньори.