„Наблюдаваме публичната реч вече повече от 20 години. Не се определяме като ловци на грешки, но за нас е много важно, тъй като сме водени от обичта си към българския език, да наблюдаваме тази реч. Защото публичната реч влиза във всеки български дом и има много по-силно влияние, много често тя е модел.“
Това заяви в предаването „Тази сутрин“ доцент Владислав Миланов.
„В публичната реч често откриваме отклонения, които показват, че като че ли ставаме по-небрежни в изказа си. Все по-рядко се съобразяваме с официалните ситуации, в които общуваме. Ние не очакваме нито от журналистите, нито от политиците да бъдат професори по езикознание, но очакваме няколко неща. На първо място – зад думите да прозира истината. Второ – речта да бъде ясна, защото синтаксисът се усложнява, но в същото време се разпада диалогът като синтактична структура“, каза още той.
„Най-голямото прегрешение на политиците остава речевата агресия и неуместните употреби. През последните години задава модели, затова когато ние коментираме агресията в обществото – тя не е случайна. Всичко в обществото ни говори за кризи и това най-ясно се долавя през кризата в общуването“, допълни доцентът.
„Загуби се нормалността в човешкото общуване и ние сме длъжни да я възстановим. Говорим за онова, което сме длъжни като нация да съхраним – общуването. Дори когато професионалист застане пред такава аудитория, той може да бъде удавен в тази реч“, каза доц. Миланов.
„Проблемът не е в циничното говорене, а в циничното мислене. Много е тъжно за една нация, ако тръгне към тази опасна пропаст. Дори когато човек иска да изрази негативно отношение към някого, езикът ни разполага с толкова много изразни средства, за да може да го покаже. Този проблем в политическото говорене се задълбочава, за съжаление“, смята той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
