Сергий Плохий е сред водещите историци на Западния свят. Роден е в Нижни Новгород, а детството си прекарва в Запорожие. Той е професор по украинска история в Harvard University и от юни е почетен доктор на University of Oxford. Автор е на някои от най-значимите исторически книги на нашето съвремие, преведени на десетки езици.
Сред тях е "Последната империя: Последните дни на Съветския съюз", обявена през 2015 г. за най-добрата книга на глобална тематика в англоезичния свят.
Световно признание получават и "Ялта: Цената на мира", както и най-новата му книга - "Чернобилска рулетка: История от войната". Тя разказва за украинските ядрени специалисти, които, държани като заложници, работят в централите в Чернобил и Запорожие в началото на войната през 2022 г.
Опасността, за която разбраха малцина. Историята на войната и света, която се пише в момента. Светослав Иванов разговаря със Серхий Плохий.
Написали сте три книги, свързани с ядрени трагедии и катастрофи. Откъде идва вашият интерес към тази тема?
Серхий Плохий: Аз съм от поколението, което преживя Чернобил. Бях лично засегнат. По онова време бях млад преподавател. Моите студенти бяха мобилизирани в армията и изпратени в "зоната за отчуждение" около Чернобил. Имах две малки деца тогава. Трябваше да ги държим на закрито през цялото лято на 1986 г.
Така че това беше част от живота ми. Освен това много хора вярваха и аз бях сред тях, че правителството крие истинската ситуация от нас. Затова, когато архивите станаха достъпни и имах възможност да ги разгледам, веднага се възползвах от нея. Чернобил е онзи момент, от който започна моят интерес към ядрената тематика.
Днес, когато говорим за ядрени въпроси, темата е по-скоро за оръжията. Как се почувствахте тази седмица, когато видяхте ученията за употреба на ядрени оръжия по време на военните учения в Беларус?
Серхий Плохий: Бях много спокоен, много по-спокоен, отколкото през януари и февруари 2022 г. Тогава се провеждаха съвместни беларуски учения, които реално бяха предвестник на пълномащабната руска агресия срещу Украйна. Така че спокойствието ми този път идваше от факта, че вече сме, особено Украйна, но и светът като цяло, в четвъртата година на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.
И вече знаем какво прави Русия, на какво е способна и какво предпочита да избягва. Употребата на ядрено оръжие стана табу за Русия още през есента на 2022 г., когато тя беше предупредена от Съединените щати, но и от Китай, че това би било напълно недопустимо. И Русия отстъпи. Така че от тази гледна точка виждам, че те определено се опитват да сплашат Европа по този начин. Но познавайки най-новата история на международните отношения по темата за ядрените оръжия, знам и все още вярвам, че това не е нещо, което ще направят в настоящата ситуация.
Като говорим за ядрени опасности, каква всъщност беше най-голямата заплаха за света, която беше избегната в „Чернобил“ и „Запорожие“, според описаното в новата ви книга? Вкарайте ни в контролната зала в най-критичния момент.
Серхий Плохий: В АЕЦ „Чернобил“ вече няма работещи реактори, но там все още повреденият реактор от 1986 г., който изисква поддръжка и постоянен контрол, за да се избегне ядрен инцидент. Освен това имаше и басейни с вода, където се охлаждат горивните касети, използвани от реакторите в „Чернобил“. За да се охлаждат, са необходими помпи, а за да работят помпите, е нужна електроенергия.
Имаше няколко дни, в които токът беше прекъснат и според мен това бяха най-опасните три дни в цялата, около едномесечна история на руската окупация на „Чернобил“. Имаше и други потенциални инциденти, тъй като руските войници наистина се опитваха да разграбят всичко, което могат да намерят, за да го разменят срещу алкохол. И в този смисъл можеше да се случи всичко, не умишлено, а по невнимание. Защото това беше буквално армия от мародери. В книгата показвам колко ужасяващо беше положението тогава.
Така че това бяха двата рискови момента. Но най-голямата опасност, реална заплаха от регионална катастрофа, дойде от „Запорожие“, където руските войски атакуваха най-голямата АЕЦ в Европа и една от сградите се запали. Това беше истински апокалиптичен момент, или по-точно потенциален апокалипсис в историята на руското превземане на ядрени обекти. Затова бих поставил „Запорожие“ на първо място като потенциална ядрена заплаха, а „Чернобил“ - на второ, що се отнася до възможността за сериозен инцидент.
Това се случи в самото начало на войната. Тогава нямахме никакви подробности. Какво знаем днес?
Сергий Плохий: Вече е ясно, че Русия не е планирала да води война повече от няколко седмици. Според техния сценарий Киев трябваше да падне за няколко дни. А начинът, по който смятаха да го постигнат, беше като нападнат от посока, която почти никой не очакваше - зоната на „Чернобил“, която беше слабо защитена. Това беше и най-краткият път до Киев от Беларус, която послужи като плацдарм за войната. Начинът, по който нахлуваха към Киев, показваше пълно пренебрежение към човешкия живот — не само на украинците, но и на собствените им войници. Тези войници копаеха окопи в т.нар. "Червена гора", която е под пълна карантина. Това показва не само пълно невежество по отношение на ядрената безопасност, но и пълна липса на загриженост за съдбата на собствените им хора.
Само да поясним за зрителите ни, че „Червената гора“ е, както казахте, една от най-радиоактивните зони в света.
Сергий Плохий: Да, така е. Ако мога да добавя, че тя е ясно показана в минисериала на HBO "Чернобил". А когато пишех книгата си, отбелязах: "Сякаш тези войници никога не са гледали минисериала на HBO". Но редакторът ми го зачеркна — каза, че това не било академичен стил, не било научен пример.
Какво се случи с тези войници според вас? Всъщност ние не знаем, но вие може би сте говорили с експерти — какво ви казаха те?
Сергий Плохий: Да, нивата на радиация не са толкова високи, колкото по време на аварията през 1986 г., така че хората не се разболяват веднага, не умират на място или в рамките на няколко дни или седмици, както стана тогава. Тук става дума за по-ниски дози радиация, чийто ефект все още не е напълно изследван. Но, както каза кметът на град Славутич - това е градът, където днес живеят операторите от „Чернобил“: „Те, руските войници, напуснаха „Чернобил“, но „Чернобил“ никога няма да ги напусне.“
Знаем, че ниските дози радиация във времето водят до рак и до всякакви други здравословни проблеми. Така че ефектът не е видим веднага, но като човек, който е изследвал „Чернобил“ и е работил по различни проекти, свързани с въздействието на ниските дози върху населението, съм напълно съгласен съм с кмета на Славутич.
Според много дипломати Путин е дал знак за намерението си да нападне Украйна още година по-рано. През юли 2021 г. той публикува онова есе, озаглавено "За историческото единство на руснаци и украинци". Според някои източници това е резултат от над 15 месеца изолация, породена от страха му от COVID-19. Къде според вас Путин греши в историческите си опити и аргументи?
Сергий Плохий: Да, съгласен съм с вас. Това есе беше първата ракета, идеологическа ракета, но все пак ракета от войната, която се задаваше. Той очевидно се подготвяше за нея, но също така подготвяше и собственото си население. Това, което направи, беше да вземе старата руска имперска наративна рамка от XIX век с идеята, че украинците не съществуват като отделен народ. Че това е просто едно "малоруско племе", част от "великата руска нация", управлявана от "великоруси". И се опитва да приложи тази лоша историческа утопия в XXI век. Наричам тази война - война от XIX век по идеология.
Есето на Путин е точно това. Война от XX век по тактика и война от XXI век по оръжия и технологии. Но ако вземеш остаряла концепция от XIX век и се опиташ да я вкараш в XXI век, няма как нещата да вървят. Всичко се проваля - исторически, политически, идеологически и всякак. Украинците ги има. Украинците бяха там през 2022 г., когато той твърдеше, че не съществуват. И това, което се случва на бойното поле, всъщност е доказателство колко грешна, колко погрешно насочена и заблудена е цялата тази концепция от XIX век.
Около срещата между Доналд Тръмп и Путин в Аляска някои казаха, че се задава нова Ялта. Светът върви ли към някакво ново "разделение от типа Ялта", започвайки от Украйна?
Сергий Плохий: Очевидно има подобни желания, особено от страна на Русия, но също така и на Китай, а сега и на Съединените щати - да се съберат зад затворени врати, без да разкриват дневния ред и с по чаша уиски или мляко, каквото ще да е, да решат съдбата на света. Проблемът е, че светът се промени и има и други играчи. Европа е един от тях - икономически гигант, военно джуджe, но въпреки това много важен дипломатически фактор. И има и други държави. Светът на Ялта, светът от 1945 г., вече не съществува. А да се връщаме назад в историята, да пренасяме логиката на XX век в XXI — това е контрапродуктивно. Срещата в Аляска на практика не се превърна нито в нова Ялта, нито в каквато и да е среща с историческо значение. Просто не проработи.
Като говорим за Тръмп, той многократно спомена идеята за размяна на територии. Това обърква мнозина, тъй като Украйна всъщност не държи никакви руски територии, които да размени, нали така? Но съществуват ли териториални загуби, които Киев би приел, за да постигне мир според американските условия?
Сергий Плохий: Никой в Украйна не вярва, че можеш да купиш мир, като превърнеш част от Украйна в Русия. Всички знаят от опита си след 2014 г., че апетитът на агресора само нараства. Има исторически прецеденти, например с Чехословакия - за "земя срещу мир". Знаем какво стана там, а украинците знаят това от личен опит - завземането и анексирането на Крим от Русия, реалното създаване на марионетна държава в Източна Украйна. Украйна нямаше никакви военни планове да си връща тези територии тогава. И точно тази позиция покани още агресия. Затова това е една много опасна илюзия за всеки, който мисли в такава посока. А украинците изобщо не вярват в това - дори за секунда — защото това не е нещо, което човек научава от учебник по история. Това е нещо, което всеки в Украйна знае от личен опит.
В същото време в САЩ консервативният младежки лидер Чарли Кърк беше застрелян публично. Навлизаме ли в период, в който политиката ще се изразява чрез насилие, опити за убийства и репресии след това?
Сергий Плохий: Да, определено мисля така. От една страна, политическите убийства не са нещо ново в американската история. Не само известни личности или политически фигури са били обект на атентати, а и самите американски президенти. Кенеди беше убит. Брат му Робърт също. Атентаторът, който се опита да убие Роналд Рейгън, не успя. Рейгън оцеля, но като цяло това е нещо, което вече сме виждали в американската история. После имаше период на политическо успокоение след края на Студената война. А сега виждаме, че този период, тази "тишина" е приключил. Историята се "завръща" на много нива - най-голямата война в Европа, силната поляризация в САЩ, която поражда и терористични действия. Така че, да - връщаме се към някои от най-неприятните страници в историята на САЩ и на света.
В този смисъл като историк вие също сте работили по т.нар. "българска следа", която всъщност не съществува. Тя е изфабрикувана, знаем това. Но с какво Мехмед Али Агджа се различава от човека, който стреля по Тръмп, или от онзи, който уби Чарли Кърк, или от нападателя, който брутално нападна съпруга на Нанси Пелоси - Пол Пелоси?
Сергий Плохий: Едно от нещата, които научих от изследванията си, имам книга за убийството на украинския националистически лидер в емиграция Степан Бандера и следващата ми книга, която ще излезе догодина, е именно за опита за убийство на папа Йоан Павел II и така наречената "българска следа". Едно от нещата, които научих от това изследване, е, че във всяко покушение има две еднакво важни части. Първата е самото покушение - там обикновено си казваме - успешно ли беше, неуспешно ли беше. Но има и втора част, не по-малко важна - понякога дори по-важна и тя е как ще бъде интерпретирано това покушение? На кого ще бъде хвърлена вината? Виждахме това и при случая с българите. Изучих документи на българските служби за сигурност и съм напълно убеден, че въпреки че Сергей Антонов е бил служител в българските авиолинии, той и българските служби нямат нищо общо с опита за покушение. А сега в САЩ има нова битка - за това кой да бъде обвинен за това конкретно убийство. Така че да спечелиш битката за наратива е също толкова важно, колкото да извършиш покушението или да го предотвратиш.
Във вторник професор Плохий пристига в България, за да се присъедини към колегите си от Историческия факултет на СУ "Свети Климент Охридски". Форумът "Война и пропаганда в съвременна Европа", организиран съвместно с "Пан Европа", ще е в Аулата на най-старото висше учебно заведение у нас.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
