Психиатричните болници са дом за хората с тежки психични заболявания – понякога временен, а понякога – до живот. Близо 3000 са пациентите в тези лечебни заведения у нас. Преди да попаднат там, част от тях са извършили тежки престъпления.
За 13 г. в системата прокурор Ангелина Василева се е сблъскала с такива случаи.
„Най-често такива престъпления са против личността – убийства, телесни повреди – тежки, средни телесни повреди. В Софийската районна прокуратура годишно има стотици искания за задължително лечение и предложения за прилагане на принудителни медицински мерки към лица, извършили престъпление“, коментира прокурорът.
Тя допълва, че след прилагането на принудителните мерки държавното обвинение няма обратна връзка какво се случва с тези хора. А най-голямата трудност, която Софийската районна прокуратура среща в работата си, е липсата на легла за психично болните на територията на София-град.
Почти 3800 са местата, в които могат да бъдат настанявани хора с психични заболявания в страната. 2900 от тях вече са заети.
Не броя на местата, а липсата на държавна политика за грижа след болничния престой е основния проблем, посочва д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“.
„Местата са достатъчни, стига едно 20-25% от тях да не са заети от хора, които живеят в психиатричните болници, тъй като по най-различни причини са останали без жилища или техните настойници не желаят да полагат абсолютно никакви грижи за тях, ако тези хора бъдат поети от социалната система, както е редно, а не десетилетия да живеят в болниците, местата биха били предостатъчни. И ако я имаше системата за извънболнично обгрижване на психиатричните пациенти“, твърди психиатърът.
По официални данни около 200 души живеят дългосрочно в психиатричните болници по социални причини. Част от тях са хора извършили престъпления.
„Болниците се превръщат в затвори и приюти. Наскоро почина един пациент при нас, който изкара 29 години. Близките не ги искат, няма къде да отидат и те са си вечно наши. Хората буквално се изхвърлят - съжалявам, че използвам този израз. Това, което се увеличава, е безхаберието на държавата, поради което пациентите ни като излязат от тук, ако няма кой да ги обгрижва и контролира, в рамките на 2-3 месеца се влошават и отново се връщат тук“, обяснява Цветеслава Гълъбова.
Напоследък все по-често болестта се отключва след употреба на наркотици.
„По-често поставената диагноза на такива лица е параноидна шизофрения. Сред тях има изключително интелигентни хора. Има хора, които владеят няколко езика, но има и хора, които са съвсем обикновени и развиват заболяване“, уточнява прокурор Ангелина Василева.
Лоши условия и малък брой персонал са сред основните проблеми, които години наред поставят работата на психиатрите в криза.
„В Европа, с която непрекъснато се сравняваме, съотношението персонал към пациенти е 1 към 2 до 1 към 3, в България е от 1 към 10 до 1 към 15. Нашите сгради са бивши сгради за бивши хора. Кърджалийската психиатрия е бивш затвор, нашата е бивш хамбар, на Сточна гара е било конюшня… линейките ни са втора употреба. Бюджета на психиатричните болници е малко под 60 млн. лв.“, коментира Цветеслава Гълъбова.
